В тихий путь...

По мотивам произведения:
http://stihi.ru/2009/06/08/6267
За тихото пътуване...
(Мария Магдалена Костадинова)

Остана
като за последно
в мислите ми
приютено,
в нощите
така бленувано,
онова очакване
за тихото пътуване,
когато
твоите очи
ще гледат нежно в моите,
а недокосната
ръката ми
ще бъде
в твоята завинаги...
 
И какво ли
значат миговете празни,
когато с тебе
просто ни е нямало,
щом твоята душа
във моята
останала е да живее...
а ти
със бялото на облака
пътеката
за мен рисуваш
и времето
със теб е пълно до заспиване...
=============================

В тихий путь...
ИЗ ЦИКЛА "ДРУГИМИ СЛОВАМИ"

Осталась,
как последний
в небесах
приют,
в ночи
безбрежная
надежда
на тихий путь,
когда твои глаза
в мои заглянут
и утонут нежно...
и рук моих
нетронутые реки
твоими станут
навсегда, навеки...

И что для нас
пустых мгновений муть,
когда с тобою
было их немало,
когда твоя душа
в моей осталась
а ты, на белом облаке,
мой путь
рисуешь...
я теплом твоим полна,
и время,
что с тобой,
прекрасней сна...